изветрели

Речник на българския език

1. изветрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изветрели е производна форма на изветрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изветрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изветрели е производна форма на изветрея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).