извеждало

Речник на българския език

1. извеждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извеждало е производна форма на извеждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извеждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извеждало е производна форма на извеждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. извеждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

извеждало е производна форма на извеждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. извеждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извеждало е производна форма на извеждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).