извардили

Речник на българския език

1. извардили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

извардили е производна форма на извардя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. извардили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

извардили е производна форма на извардя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).