извардила

Речник на българския език

1. извардила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извардила е производна форма на извардя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. извардила — мин. деят. св. прич. ж. р.

извардила е производна форма на извардя (мин. деят. св. прич. ж. р.).