извардели

Речник на българския език

1. извардели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

извардели е производна форма на извардя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. извардели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

извардели е производна форма на извардя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).