извалявала

Речник на българския език

1. извалявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извалявала е производна форма на извалявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. извалявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извалявала е производна форма на извалявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. извалявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

извалявала е производна форма на извалявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. извалявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

извалявала е производна форма на извалявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).