извадил

Речник на българския език

1. извадил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извадил е производна форма на извадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извадил — мин. деят. св. прич. м. р.

извадил е производна форма на извадя (мин. деят. св. прич. м. р.).