избягнало

Речник на българския език

1. избягнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избягнало е производна форма на избягна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избягнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

избягнало е производна форма на избягна (мин. деят. св. прич. ср. р.).