избършел

Речник на българския език

1. избършел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избършел е производна форма на избърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избършел — мин. деят. несв. прич. м. р.

избършел е производна форма на избърша (мин. деят. несв. прич. м. р.).