избързали

Речник на българския език

1. избързали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избързали е производна форма на избързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избързали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избързали е производна форма на избързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избързали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избързали е производна форма на избързам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избързали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избързали е производна форма на избързам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).