избързала

Речник на българския език

1. избързала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избързала е производна форма на избързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избързала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избързала е производна форма на избързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избързала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избързала е производна форма на избързам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. избързала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избързала е производна форма на избързам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).