избързал

Речник на българския език

1. избързал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избързал е производна форма на избързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избързал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избързал е производна форма на избързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избързал — мин. деят. св. прич. м. р.

избързал е производна форма на избързам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избързал — мин. деят. несв. прич. м. р.

избързал е производна форма на избързам (мин. деят. несв. прич. м. р.).