избушвали

Речник на българския език

1. избушвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избушвали е производна форма на избушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избушвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избушвали е производна форма на избушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избушвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избушвали е производна форма на избушвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избушвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избушвали е производна форма на избушвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).