избучело

Речник на българския език

1. избучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избучело е производна форма на избуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избучело е производна форма на избуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).