избучели
1.
избучели —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.
избучели
е производна форма
на избуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).
2.
избучели —
мин. деят. несв. прич. мн. ч.
избучели
е производна форма
на избуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).