избучела

Речник на българския език

1. избучела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избучела е производна форма на избуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избучела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избучела е производна форма на избуча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).