избучел

Речник на българския език

1. избучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избучел е производна форма на избуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

избучел е производна форма на избуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).