избучах

Речник на българския език

1. избучах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

избучах е производна форма на избуча (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. избучах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

избучах е производна форма на избуча (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).