избучал съм

Речник на българския език

1. избучал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избучал съм е производна форма на избуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избучал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избучал съм е производна форма на избуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).