избучал си

Речник на българския език

1. избучал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избучал си е производна форма на избуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избучал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избучал си е производна форма на избуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).