избучало съм

Речник на българския език

1. избучало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избучало съм е производна форма на избуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. избучало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

избучало съм е производна форма на избуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).