избучало е

Речник на българския език

1. избучало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избучало е е производна форма на избуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избучало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избучало е е производна форма на избуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).