избучало

Речник на българския език

1. избучало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избучало е производна форма на избуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избучало — мин. деят. св. прич. ср. р.

избучало е производна форма на избуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).