избучали

Речник на българския език

1. избучали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избучали е производна форма на избуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избучали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избучали е производна форма на избуча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).