избучала е

Речник на българския език

1. избучала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избучала е е производна форма на избуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избучала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избучала е е производна форма на избуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).