избучала

Речник на българския език

1. избучала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избучала е производна форма на избуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избучала — мин. деят. св. прич. ж. р.

избучала е производна форма на избуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).