избучал

Речник на българския език

1. избучал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избучал е производна форма на избуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избучал — мин. деят. св. прич. м. р.

избучал е производна форма на избуча (мин. деят. св. прич. м. р.).