избухнело

Речник на българския език

1. избухнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избухнело е производна форма на избухна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избухнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избухнело е производна форма на избухна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).