избухало

Речник на българския език

1. избухало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избухало е производна форма на избухам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избухало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избухало е производна форма на избухам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избухало — мин. деят. св. прич. ср. р.

избухало е производна форма на избухам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. избухало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избухало е производна форма на избухам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).