избухали

Речник на българския език

1. избухали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избухали е производна форма на избухам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избухали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избухали е производна форма на избухам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избухали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избухали е производна форма на избухам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избухали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избухали е производна форма на избухам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).