избутаха

Речник на българския език

1. избутаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избутаха е производна форма на избутам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избутаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

избутаха е производна форма на избутам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).