избутах

Речник на българския език

1. избутах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

избутах е производна форма на избутам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. избутах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

избутах е производна форма на избутам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).