избумтял съм

Речник на българския език

1. избумтял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избумтял съм е производна форма на избумтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. избумтял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избумтял съм е производна форма на избумтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. избумтял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

избумтял съм е производна форма на избумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).