избумтял си

Речник на българския език

1. избумтял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избумтял си е производна форма на избумтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избумтял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избумтял си е производна форма на избумтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. избумтял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избумтял си е производна форма на избумтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).