избумти

Речник на българския език

1. избумти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

избумти е производна форма на избумтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. избумти — повелително наклонение, ед. ч.

избумти е производна форма на избумтя (повелително наклонение, ед. ч.).