избръщолевял си

Речник на българския език

1. избръщолевял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избръщолевял си е производна форма на избръщолевям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избръщолевял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избръщолевял си е производна форма на избръщолевям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. избръщолевял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избръщолевял си е производна форма на избръщолевям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).