избръщолевяло си

Речник на българския език

1. избръщолевяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избръщолевяло си е производна форма на избръщолевям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. избръщолевяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избръщолевяло си е производна форма на избръщолевям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. избръщолевяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

избръщолевяло си е производна форма на избръщолевям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).