избръщолевяло

Речник на българския език

1. избръщолевяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избръщолевяло е производна форма на избръщолевям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избръщолевяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избръщолевяло е производна форма на избръщолевям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. избръщолевяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

избръщолевяло е производна форма на избръщолевям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. избръщолевяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избръщолевяло е производна форма на избръщолевям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).