избръщолевяли

Речник на българския език

1. избръщолевяли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избръщолевяли е производна форма на избръщолевям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избръщолевяли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избръщолевяли е производна форма на избръщолевям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избръщолевяли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избръщолевяли е производна форма на избръщолевям (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избръщолевяли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избръщолевяли е производна форма на избръщолевям (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).