избръснел

Речник на българския език

1. избръснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избръснел е производна форма на избръсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избръснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

избръснел е производна форма на избръсна (мин. деят. несв. прич. м. р.).