избръсквал

Речник на българския език

1. избръсквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избръсквал е производна форма на избръсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избръсквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избръсквал е производна форма на избръсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избръсквал — мин. деят. св. прич. м. р.

избръсквал е производна форма на избръсквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избръсквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

избръсквал е производна форма на избръсквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).