избръскал

Речник на българския език

1. избръскал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избръскал е производна форма на избръскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избръскал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избръскал е производна форма на избръскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избръскал — мин. деят. св. прич. м. р.

избръскал е производна форма на избръскам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избръскал — мин. деят. несв. прич. м. р.

избръскал е производна форма на избръскам (мин. деят. несв. прич. м. р.).