избруляхте

Речник на българския език

1. избруляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

избруляхте е производна форма на избрулям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. избруляхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

избруляхте е производна форма на избрулям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).