избрулят

Речник на българския език

1. избрулят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

избрулят е производна форма на избрулям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избрулят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

избрулят е производна форма на избруля (сег. вр., 3 л., мн. ч.).