избрулял е

Речник на българския език

1. избрулял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избрулял е е производна форма на избрулям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избрулял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избрулял е е производна форма на избрулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избрулял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избрулял е е производна форма на избрулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).