избруляла е

Речник на българския език

1. избруляла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избруляла е е производна форма на избрулям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избруляла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избруляла е е производна форма на избрулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. избруляла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избруляла е е производна форма на избрулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).