избрулил си

Речник на българския език

1. избрулил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избрулил си е производна форма на избруля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. избрулил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

избрулил си е производна форма на избруля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).