избрулил е

Речник на българския език

1. избрулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избрулил е е производна форма на избруля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избрулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избрулил е е производна форма на избруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).