избрулило е

Речник на българския език

1. избрулило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избрулило е е производна форма на избруля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избрулило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избрулило е е производна форма на избруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).