избрулила си

Речник на българския език

1. избрулила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

избрулила си е производна форма на избруля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. избрулила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

избрулила си е производна форма на избруля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).